| Time Warp 2009 - highlights |
 |
 |
 |
| Сряда, 08 Април 2009 12:17 |
 Когато седнахме, за да напишем Time Warp 2009 - review всъщност осъзнахме, че такова нещо не може да се случи, ако не обикаляме цяла вечер от сцена на сцена и отново няма да имаме поглед върху цялостните сетове на артистите.Така че, в следващите няколко реда ще прочетете highlights от Time Warp 2009 - най-интересното, на което ние присъствахме и ни впечатли, но далеч не всичко, което се случи по време на фестивала. Нашият поглед върху нещата се простира до stage 2 & 3 - Sven Vaeth, Mathew Jonson, Richie Hawtin (на 2), Magda, Sis, Marco Carola, Loco Dice, Luciano, Ricardo Villalobos, Barem (на 3). Вечерта започва около 1 на stage 3 с Magda. Тази сцена сякаш беше леко прокълната във въпросната вечер, защото почти всички артисти имаха проблеми с техниката от различно естество. След като Magda се справи с тях и направи един наистина страхотен сет (за автора на статията "страхотен сет" и Magda рядко се срещат в едно изречение), не толкова лесно беше на Sis след нея. Планираният 45 минутен live на Sis до голяма степен беше помрачен от наистина сериозни технически проблеми. Въпреки това самата музика беше наистина много добра, естествено не се размина без любимото ни и станало емблематично вече Nesrib, но накъсвания, прескачания и пращене на моменти видимо съсипаха настроението на Sis. Вероятната причина за проблемите беше в лаптопа му, като не можем да го виним - техниката е техника, а и наистина музиката беше повече от добра.  Веднага след Sis Marco Carola се качи на пулта и въпреки страха ни, че може би черната серия от технически проблеми ще продължи той доказа, че за него такива неща не съществуват. Без нито една грешка в сета, и отново доказвайки защо едната половина от екипа на DJport го намира за номер едно, Marco накара публиката да вика от щастие.Следващ на този stage беше Loco Dice, но тъй като напоследък често ни се случва да го слушаме, а и сякаш беше малко скучен преминахме на stage 2, за да видим малко Sven Vaeth и Mathew Jonson. Тази година местенето от сцена на сцена беше доста трудно, явно поради запълване на капацитета от хора, затова и не можахме толкова да обикаляме. Самите Barem и Mathew Jonson по 20 минути обясняваха кои са и се молеха на охраната да ги пусне, което по наши сведения е прецедент и ние решихме да го дължим на 15 годишнината на фестивала и големия интерес към нея. Така или иначе достигането до 2ра сцена беше успешно и тати Sven вече беше съблякъл елечето си и гол от кръста нагоре с танци и говорене по микрофона се обясняваше в любов на публиката. Както държанието така и музиката му бяха обичайните за него, и тъй като сме сигурни, че имате пресни впечатления от неговата особа преминаваме направо към едночасовия live на Mathew Jonson от 7 до 8 на stage 2, точно преди дългоочаквания 6-часов сет на Richie Hawtin. Live-ът на Mathew Jonson беше доста твърд и техно като музика, като на нас лично ни хареса, но повечето мнения бяха, че не е обичайният му звук.  8 часа - Richie зад пулта. С бавно интро и естествено невероятните визуализации на Ali Demirel Richie започна 6-часовия си сет. След моментната изненада защо отваря twitter научихме, че екипът му от Minus е разработил специална програма, която автоматично сменя статусите му в официалния му twitter акаунт с това, което той свири в момента. С два чисто нови лаптопа и нов set-up, Richie в продължения не 6 часа доказа защо толкова много хора го обичат. Музиката беше наистина страхотна, което едната половина от DJport винаги го е мислела, но другата имаше предубеждения. Този път обаче с чисто сърце можем да кажем, че Richie направи страшно добър сет. Без Yeke Yeke или Michael Jackson, но пък с Tainted Love. Въпреки че си заслуваше да стоим тук, отново се върнахме на 3та сцена, където вече Luciano зад пулта беше във вихъра си. Може би тази година най-голямата изненада като парче дойде от него - Lumidee - Never Leave. Явно музиката се стори много готина и на Sven Vaeth, който се качи на пулта и започна да танцува и вдига каси с бира, така както само той си знае (скоро и линкове с видео), a след него дойде и Carl Cox, но учудващо или не той не се качи никъде, а културно си слушаше музика :D В 10 Ricardo Villalobos се качи зад пулта, като се опита да надмине Luciano с парче, като пусна оригинала на White Horse. Проблемите със сцената напомниха за себе си само за кратък момент с проблем с една от плочите. По време на неговия сет, тъй като и него сме имали удоволствието да го слушаме доста пъти (съседна Румъния ни го предоставя по няколко пъти в годината) отново посетихме Richie Hawtin. Все още остава мистерия въпросът защо той се опита да изхвърли един от лаптопите си в публиката, но и май не ни и интересува (въпреки, че щяхме да завиждаме на късметлията, който го хване). Time Warp създаде и новата модна тенденция - тениска с полу-голия Richie Hawtin излизащ от океана със сърф в ръка (снимка от скорошното му посещение в Австралия). Ако започнат да се продават ние ще сме първите да ви уведомим къде можете да си закупите такава :D В 12 вече само stage 2 и 3 все още работеха, а работници вече разглобяваха останалите. Barem на 3 и Richie на 2 или да закрием Time Warp с Minus. Barem започна доста твърдо след Ricardo Villalobos, но и това беше правилния вариант след вълшебните пеещи гласове, барабанчета и тромпети на Ricardo. Така или иначе с времето публиката се изтегли към втора сцена, където в 13:30 нямаше място за дишане, и имаше толкова народ сякаш партито не продължава вече повече от половин денонощие.  Така приключиха нашите 13 часа Time Warp. И какво бихме казали за фестивала след първото ни посещение - разбираме защо е номер едно вече толкова години. Музика има почти за всеки вкус, а като организация няма пропуски - chill-out area ако се изморите, храна, напитки, всякакви тениски и други рекламни стоки на различни лейбъли и артисти - за по-малко от денонощие Maimarkthalle се превръща в един малък затворен свят на най-доброто от електронната музика. И въпреки че за средностатистическия българин едно посещение на Time Warp би било трудно от финансова гледна точка, горещо ви препоръчваме от сега да се замислите за април 2010-та година.
Деница Бюрюлева за www.DJport.org снимки: личен архив и www.time-warp.de |