|
 Сигурно вече сте чули за новия албум на Stephan Panev "Where Do We Go From Here", който предстои да излезе на 26-ти ноември от собствения му лейбъл Hole Recordings, а малко по-късно ще се появи и на дискове. И сигурно и вие си задавате въпроса - какво ли е подготвил този път? Като един от артистите, които често ни изненадват, ние не знаехме точно какво да очакваме. Но последно печелейки напълно сърцата ни с парчето Tatul, нямахме търпение да проверим какво се крие зад въпроса Where Do We Go From Here...
За да стигнете до отговора трябва да преминете през 11 парчета, като още при първото със сигурност ще си кажете, че не сте очаквали (нито пък ние). Още от интрото Slow Motion Suicide се очертава тонът на албума - ambient, chill-out, с топли акорди. И директно прехвърля към второто Papillon, на което вече леко започвате да клатите глави.
Some Of Us May Know e меланхолична пиеса, която ни подготвя за един от dancefloor highlight-ите на албума - Aileron, минимал парче, за което вече много се е писало, и специално в нашия форум има солидна фен подкрепа. Заедно с Mishii (което вече е оценено от DJ T.) са единствените мелодии от албума с по-клубно звучене.
Everybody Lies е красиво преминаване от първата към втората част на албума, отново връщайки меланхоличния тон, оцветен с пиано и цигулки и очерталите се като пътеводител в албума топли синтове. Lemur за кратко връща обратно ритъма и грабва с разчупения си бийт, клонящ към dubstep, но украсен с народни семпли и типичните за стила на Panev камбани.
You Can Lose Yourself Tonight поема щафетата и продължава тъмния dubstep бийт и неспирните 16-тинки на камбаните, в които човек може да се изгуби, докато търси отговора на въпроса от заглавието.
Death Of A Dream отклонява меланхоличния път с пиано мелодия и фон от минималистични перкусии и топлите синтове, които вече добре познаваме. И завършваме пътешествието с последните две парчета - What Makes You - страхотно chill-out/electronica парче, в което за първи път Stephan представя и китари, и развива минималистичен dubstep; и The Longest Fall - прекрасно ambient outro на албума.
Като цяло пътешествието до отговора на един толкова сложен и многозначителен екзистенциален въпрос впечатлява със спокойното си, топло,  на моменти меланхолично и мрачно темпо и представете си шока ни след като научихме от самия Stephan Panev, че в крайна сметка отговорът на Where Do We Go From Here e - до хладилника! (или може би точно тук разпознахме най-накрая Stephan, с който сме свикнали :D). Ето и какво още ни разказа за албума:
Това първият ти албум ли е?
Не, вторият след Elephants, който излезе по цял свят, но ако се броят и два локални ми е четвърти, но предпочитам да го наричам втори :).
За албум говориш от около година, защо искаше да издадеш цял албум и в какво е предизвикателството да правиш албум вместо няколко отделни EP-та?
Албумът ми дава възможността да занимая за по-дълго време слушателя и да го вкарам в една измислена от мен атмосфера, да му разкажа нещо. С две парчета това не може да се постигне.
Какво искаш да разкажеш този път?
За мен създаването на албума беше нещо като освобождаване от неприятните емоции, реших да насоча енергията си и да създам нещо хубаво. Искам да покажа, че независимо какво ни се случва е по-добре да строим, отколкото да рушим. Дори самото име и видео клиповете, които съпътстват албума говорят на тази тема.
В албума са смесени няколко различни стила, те различни страни на артиста Stephan Panev ли са или просто експериментира?
По-скоро експерименти, тъй като макар и в различни стилове парчетата са с един звук.
Някои от тях вече сме слушали и имат доста фенове като Aileron например, някои са нови, мислиш ли, че вече утвърдените като хитове парчета ще засенчат останалите и въобще можем ли да говорим за хит в албума?
Парчетата са толкова различни едно от друго, че реално има за всекиго по нещо. За едни Aileron ще си остане хита в албума, за други не. Аз лично не мога да определя нито едно от парчетата като хитово...
А можеш ли да определиш едно или няколко любими?
За албума направих около стотина проекта, от тях тези 11 са ми любимите :D
 Колко време работи като цяло върху албума?
От февруари до октомври тази година.
Art work-а за албума отново е в твоя типичен стил - отново изпипан до последния детайл, ти ли се занимава с всичко?
Да, дизайнът си е мой, радвам се, че ти харесва.
Мислиш ли, че хората ще очакват да те видят в такава по-меланхолична и мелодична светлина?
Забелязал съм, че когато хората чуят за албум очакват нещо по-различно и ново в него. В този запис отидох по-далеч от когато и да е било и до момента изглежда, че не съм сбъркал. А и за най-заклетия фен на техно продукциите ми ще има някой дъждовен неделен следобед, за да го оцени.
Лесно ли се работи в и от България?
Аз работя лесно - имам спокойствието да прекарвам колкото време ми е нужно в студиото, понякога и с дни и същевременно продават по света. Иначе все повече мои парчета се въртят от какви ли не диджеи с какви ли не стилове и това ме радва.
Пример?
В последно време са неочаквани. Пример за това е drum n bass продуцента Nero, който върти няколко мои тракове в dubstep сетовете си.
А какво ще ни разкажеш за Банда Техно Пропаганда?
Ами това е една идея, която с моя приятел Birben бяхме замислили отдавна, обаче все не ни оставаше време да я стартираме. В общи линии не търсим нищо сериозно, просто си изкарваме добре като ходим по участия заедно и за това решихме да го направим по - официално и с име, което лесно да се запомня.
И като за финал - успя ли да отговориш на въпроса Where Do We Go From Here?
Да, отговорът е - до хладилника! :D
Албумът можете да чуете събран в 5 минути тук, или да закупите след 26-ти ноември. Коментирай тук! (изисква регистрация) Деница Бюрюлева и Nick Nikolov за DJport.org
|
Скрий/покажи коментарите
